Автор: Николай Тома
На изборите в България на 2/04, отново негласувалите са много повече от гласувалите. По официалните медии журналисти се надпреварват да коментират тържествено успеха на изборите. Политически анализатори разпалено обсъждат съставянето на ново правителство – нежелано от мнозинството българи!
Някога, във времената на прехода, кандидатите за власт обещаваха да спасят нацията от метастазите на престъпността и корупцията. Да демаскират недотам изпипаните операции, с които се осъществиха грабежите. Да разкрият престъпленията на „икономическия елит“ и да върнат изнесените милиарди. Да накажат виновните, да отнемат незаконно придобитите им имущества. Да се разсекретят досиета на ДС. Да гласуват Закон за лустрация и забрана на всички бивши служители на ДС да се занимават с политика, бизнес и медии…
От тогава до сега се изредиха всякакви партии: социалисти, десни демократи, царисти, коалиции с турски малцинства и комунисти, герберисти, либерали глобалисти. И след всеки мандат на спечелилите изборите положението в страната оставаше кризисно, тревожно и абсурдно. Бедните ставаха още по-бедни и броят им не намаляваше. Незаконно забогателите ставаха по-богати и броят им също ежегодно растеше.
И броят на негласувалите не спираше да се увеличава…
Млади и не толкова млади хора масово напускаха страната – омерзени от цинизма, нарцисизма, алчността, демагогията и лицемерието на „политическите лидери“. Попиляваха се по широкия свят заради липса на перспектива, липса на правосъдие и наличие на ненаказана престъпност; заради корумпирана и бюрократична администрация; заради унизителното и пренебрежително отношение към достойните, към неподкупните и кадърните. И още – поради лошите икономически условия; поради тоталната подмяна на ценностите; поради това, че децата на служителите на ДС в съдружие с мафията станаха „икономически елит“!
Страната бе лишена от най-голямото богатство за всяка нация – човешкия капитал. Но властващите изобщо не се интересуваха от бъдещето на България. Те се интересуваха единствено и само от своето лично и бързо забогатяване – „демократично“, „законно“ и ненаказано. То се осигуряваше от партиите, които прокарваха в Народното събрание необходимите за ограбване закони.
Останалите в страната хора се обезвериха. И умориха. Предпочитат да не гласуват. Мнозинството от напусналите родината – също. На въпроса защо няма да гласувате отговарят: „Няма за кого!“, „Политиците са платени продажници!“, „Няма смисъл, нищо не се променя!“, „Не участвам в тази партийна масовка!“, „България е колониална страна!“, „Отново подмяна – никаква промяна!“…
Мнението на това мнозинство не интересува плеядата от добре платени журналисти, политолози, анализатори, социолози, историци, професори, академици и медийни величия, старите и новите политически лидери. Те предпочитат да поучават, анализират, напътстват, заплашват, показват и доказват вината на негласувалите. Афишират анализи и проучвания на мненията на българи и етноси, на млади и стари, на останали и заминали, на столичани и селяни, на умни и прости, на грозни и красиви, на русофили и русофоби, на про- и антиглобалисти, на за и против подкрепата на НАТО и войната…
И все повече българи си дават сметка, че добре познатата на света максима „разделяй и владей“ е най-необходимото условие, за да бъдат постоянно ограбвани от онези, за които са гласували. Назначаваните от партиите и олигарсите депутати в Народното събрание ще продължат да фабрикуват необходимите закони, които да позволяват да се краде от всичко: от селскостопанската продукция, от ниските заплати, от пенсиите, от парите за здравеопазване, от високите европейски цени на храните, от електричеството, водата, горивата и парното, от мобилните оператори, от еврофондовете, от посредничеството при договорите с чужденците. И цените ще продължат да се увеличават, а заплатите ще остават в пъти по-ниски от тези в Западна Европа. И богатствата на земята българска ще продължават да се разпродават.
Промишлеността и селското стопанство ще останат спомен за старото поколение.
С мълчаливото одобрение и съучастие на великия Европейски съюз… Пред брюкселските бюрократи, зависимите нови и стари спасители на нацията и родните бизнесмени сега има значима цел – да се победи Русия и да се подмени лева с еврото!
Добре платените от еврофондове и американски фондации правителствени говорители, пазители, анализатори и манипулатори разпалено продължават да внушават и разясняват, че проблемите на най-бедната страна в ЕС са резултат от международната криза на банковата система, от ниската производителност на труда, от мързела на българите, от коронавируса, от войната в Украйна!?…
Новото правителство отново ще бъде приветствано от ЕС и САЩ, независимо че броят на негласувалите отново е много по-голям от броя на гласувалите.
Илюзията за демокрация, свобода, права на човека и евроатлантически ценности продължава да тържествува!
И отново хората няма да узнаят кои са тези 500 семейства и 15 000 „олигарси“, които владеят икономиката, политическите партии, синдикатите, здравеопазването, науката, образованието, държавните поръчки, еврофондовете, медиите!?
Повече никой не се надява да бъде направено разследване за дейността на предишните правителства и на тези, които притежават почти цялата икономика на страната и са по-богати от държавата. Като че вече няма надежда да се променят съдебната система и избирателният закон, да се изработи и приеме един смислен закон за лустрация, както отдавна бе направено в повечето посткомунистически държави – членки на ЕС!
ПРОМЯНА ще настъпи може би след някои от следващите избори!?
Ако дотогава новото правителство не вкара България във война с Русия!?
Ако дотогава все още я има България. И ако в нея все още живеят българи!
Николай Томов (Тома) е журналист, режисьор и продуцент на телевизионни репортажи и документални филми, излъчвани в редица страни и представяни на фестивали във Франция, Германия, Италия, Испания, Швейцария и Канада. От 1991 година е член на Съюза на драматурзите и композиторите (SACD), а от 2013 година – на Съюза на мултимедийните автори (SCAM). Автор е на три книги. През 2022 година е удостоен с почетен плакет на Народното събрание от Комисията по политиките на българите извън страната в 47-ото Народно събрание.