Автор: Николай Тома
Когато Стената се срути, всички вярвахме, че предстои най-доброто за народите на Европа, че Източна Европа ще приеме най-доброто от западната цивилизация, че България ще стане Швейцария на Балканите… От тогава до сега, пропорционално на кризите и упадъка на западната цивилизация, навсякъде в страните – членки на ЕС, се настаняваше евроскептицизмът.
Стана ясно, че политиката на Брюксел за масовата емиграция е пагубна за западноевропейските народи. Какви общи семейни традиции, социални и културни навици може да има коренното население на Европа с прииждащите от Африка и Близкия изток мигранти, които естествено възпроизвеждат собствените си битови, културни, религиозни и прочие модели?! Богатството на културите и различията на нациите са нещо, което не може да се отрича. Не може да се изтрие собствената ни принадлежност, не бива да се размием в мултикултурализма.
От 1989 година до днес се срутиха една след друга всички илюзии за демократично общество, за национална култура, за етика и духовност, за братство и равенство, за правосъдие… за свобода на словото и мисълта! По онова време не можехме да допуснем, че 34 години по-късно хората, които се осмеляват да изричат неудобни истини, ще бъдат цензурирани. Немислимо беше имигрантите и прочие малцинства да имат де факто повече права от мнозинството!
Никой не можеше дори да помисли, че мечтаният Запад един ден ще заприлича на току-що срутения СССР. Приликата на сегашното управлението в Брюксел с централизираната политика на Москва от онова време е налице. При Съветския съюз тези, които се противопоставяха на системата, бяха наказвани, затваряха им устите. Разликата е, че тогава ГУЛАГ-ът беше по-пряк, физически, а днес е най-често интелектуален, нарича се „политическа коректност“. Крепителите на статуквото в СССР не допускаха дори и най-малкия опит за промяна. Всеки, който се опитваше да предложи нещо различно от официално разрешеното, биваше категорично заклеймяван. Несъгласните бяха обявявани за „вражески елементи“ и „платени слуги на империализма“. Не ги допускаха в медиите, уволняваха ги от работа. По същия начин стоят нещата днес в Европа. Хората с критично мислене са подложени на тормоз. Ако ти мръднеш встрани от политическата коректност, крепителите на официалната идеология ти обявяват война. Обявяват те за „расист“, „сексист“, „хомофоб“, „националист“ и разбира се, за „платен слуга на Кремъл“. Забраняват ти се статиите, репортажите, документалните филми… Обикновените хора трябва да забравят за съществуването ти.
Повдигнатите обвинения за произнесени или написани „некоректни“ истини срещу журналисти и политици от опозицията служат някак си за публично назидание и дават своя резултат. Автоцензурата, крайната политическа коректност и фалшивите новини са се превърнали в ежедневие и начин на съществуване не само за журналистите във Франция – родината на правата на човека.
СССР бе пропит с корупция от най-горе до най-долу. Корупция има днес и в Европейския съюз. Скандалът срещу гъркинята Eva Kaïli, обвинена в корупция в „Qatargate“, е само върхът на айсберга! Случаят показва, че при липсата на независима комисия по етика в Европейския парламент европейските бюрократични елити са обект на непрекъснато лобиране от чужди сили и икономически олигархии. Политиците все повече губят доверие сред европейския електорат.
И нашите мечти за Европа след края на комунизма не се случиха. Случи се това, че политическият тоталитарен режим от времето на Студената война бе заменен с нов, икономически тоталитарен режим, според който икономиката трябва да направлява света. Традициите, вярванията, нравите, европейската цивилизация – всичко това е подчинено и се жертва в името на финансовата глобализация и на мултикултурализма. По този начин днес Съюзът не се колебае да пренебрегва демократичните избори в името на предполагаемото върховенство на закона, което служи като бойна машина срещу другояче мислещите личности.
Недоволството на мнозинството винаги е предшествало назряването на промените в обществото. Подобно беше недоволството на народите от Източна Европа няколко години преди падането на Стената. И това според мен е само началото на края на сегашния Европейски съюз.
Дали в този си вид Европейският съюз ще се разпадне, за да се изгради така мечтаната от генерал Де Гол Европа на нациите, ще видим след края на войната в Украйна!?…
Николай Томов (Тома) е журналист, режисьор и продуцент на телевизионни репортажи и документални филми, излъчвани в редица страни и представяни на фестивали във Франция, Германия, Италия, Испания, Швейцария и Канада.
От 1991 година е член на Société des auteurs et compositeurs dramatiques (SACD) – Съюз на драматурзите и композиторите, а от 2013 година – на Société civile des auteurs multimédia (SCAM) – Съюз на мултимедийните автори.
Автор е на книгите: „Lève la tête, mon amour“ – P.S.P. Edition, „Orphée“ – Edition des Traboules, „Поглед отвън“ – издателство „Факел“, България.