• Когато късно вечер прелиствам своя „рояк от спомени свещени“, аз често се връщам към една пожълтяла и поизтъняла от времето семейна страница. Една софийска история от началото на 20 век…
• Една страница за суровата бежанска участ на моите предци от Кукуш (Егейска Македония), които съдбата довежда в столицата и по магичен начин свързва с народния ни поет Иван Вазов.
• Мастилото по тази страница все някога ще избледнее, но споменът за примера на един от най-значимите български възрожденци, ще остане завинаги в сърцето ми и ще се предава на идещите след мен.
• Отдавна е било това…
Но нека се знае и помни, за да не гасне светлината на Доброто.
Фил Бандов