Ukraine-Russie, un an de conflit
Au Président de la République et à son gouvernement,
aux représentants de la nation et au peuple français
Le 07 mars 2023 Général (2s) Antoine MARTINEZ
До Президента на Републиката и неговото правителство,
до депутатите от Парламента и до френския народ
Само една година след агресивното нахлуване на Русия в Украйна и въпреки че този конфликт изглежда затъва, трябва да се признае, че рисковете от пожар и от разпространението му извън територията на Украйна днес стават много сериозни поради масираната подкрепа за Киев, разрешена от НАТО, особено чрез тежка военна техника, което може да накара руските лидери да смятат това за войнствен подход спрямо тях. Европейските страни, членки на НАТО, третирани по този начин като съратници, следователно биха били на предната линия и потенциално под пряка заплаха от ответни удари, което би предизвикало нова фаза на тази война, която тогава ще излезе извън контрол. Безполезно е да се прокламира, че не става въпрос за съвместно воюване, и да се опитваме да се убедим в това. Наистина, това е война и ако руснаците я смятат съ-воюване, тя ще се счита за съ-воюване с неговите последствия. Следователно ситуацията е изключително сериозна и тревожна и отговорността на европейските лидери е огромна за обрата, който може да настъпи в този конфликт, за момента все още географски ограничен.
Последните изявления на президента на републиката, ангажиращи Франция, произнесени по време на конференцията за сигурност, проведена в Мюнхен, едва ли ще намалят напрежението. Да откаже да участва в диалог с Русия, която на този етап контролира около 20% от украинската територия, да настоява за нейното поражение, от една страна, и да предполага, че Украйна ще може да наложи своите условия във всички преговори, които биха били водени след хипотетичното победоносно контранастъпление, от друга страна, е отричане на реалността, което може да бъде катастрофално и драматично за Украйна и европейските страни. Има още време да спрем клането!
Ето защо призовавам Президента на републиката и правителството да направят този поврат, вдъхновен от разума. Служенето на Франция в униформа в продължение на четиридесет години ми дава това право, ако не и задължение. Защото политиката и геополитиката се основават на реалности, а не на фантазии или емоции. И международните реалности през 2023 година, потвърдени, ако е необходимо, от този конфликт в Украйна, са представени от Съединените американски щати, Русия и Китай – единствените сили в позиция, според собствените им интереси, да повлияят на изхода от тази прокси война, като Европейският съюз е напълно съкрушен, тъй като след края на Студената война е избрал да извлече дивиденти от мира в ущърб на своята отбрана. Пренебрегването на тези доказателства или отказът да бъдат признати може да доведе до трагични решения за Франция и френския народ.
Ето защо призовавам представителите на нацията, депутатите и сенаторите – странно мълчаливи относно партийните решения, взети от изпълнителната власт, и които въвличат Франция в този конфликт – да поискат дебат в парламента. Франция, председателстваща Европейския съюз през първата половина на 2022 година – дори преди руската агресия и през следващите месеци – трябваше да приеме изключителната роля на балансираща сила, на истински посредник, даващ на дипломацията нейния raison d’être в този конфликт, който можеше и трябваше да бъде избегнат или спрян. Защото тази война е истинско нещастие за Европа. След като не направи този избор и тъй като сляпо следваше Съединените американски щати, Франция пропусна среща с историята. Французите могат да платят скъпо за това.
Ето защо ги призовавам да осъзнаят проблемите, засягащи тяхната сигурност и следователно тяхното бъдеще. Това съзнание трябва да ги накара да демонстрират твърдо, решително и масово несъгласието си с решения, които явно благоприятстват и подхранват продължаването на войната и нейното разпространение, докато не стане късно, вместо да създават условия за нейното прекратяване.
Що се отнася до причините за избухването на този конфликт и следователно до необходимостта и основателността на моя призив, е от съществено значение да докладвам фактите, които противоречат на официалния дискурс и оправдават противопоставянето на позицията, възприета от Франция, което всъщност води до частичен и пристрастен разказ, наложен на французите. „Хората, отговорни за войните, не са тези, които ги започват, а онези, които са ги направили неизбежни“ (цитат, приписван на Монтескьо). В този случай Русия започна тази война на 24 февруари 2022 година, но САЩ я направиха неизбежна.
След края на Студената война всъщност Русия се превърна в обект на мания за американската дълбока държава, която отказа по-специално каквото и да било развитие на отношенията между тази страна и европейските държави, защото бързо разбра, че установеният на Европейския континент мир ще доведе, неизбежно, до прогресивно развитие на търговски, икономически и дори политически обмен и отношения, което в крайна сметка би разстроило геополитическата ситуация и би застрашило нейната хегемония. Това е и причината за запазването на НАТО, ангажиран в дълъг процес на разширяване към границите на Русия и насочен към отслабването ѝ в дългосрочен план, след като Варшавският договор беше разпуснат.
Тази съзнателно агресивна стратегия спрямо Русия е замислена и представена от Збигнев Бжежински в книгата му „Голямата шахматна дъска“ още през 1997 година. „Америка трябва абсолютно да поеме Украйна, защото Украйна е стожерът на руската мощ в Европа. След като Украйна бъде отделена от Русия, Русия вече не е заплаха“… С едно изречение – това, което е определено като цел, която трябва да бъде постигната, може да се разбира само като ранно обявяване на война и може да обясни, a posteriori, решението на Русия да атакува първа на 24 февруари 2022 г.
Постигането на тази цел се изрази в революцията на Майдана, подготвяна от години и осъществена през 2014 година чрез истински преврат, провокиран от ЦРУ, който доведе до свалянето на проруския украински президент, предизвика разделянето на страната и доведе до истинска гражданска война заради бомбардировките и избиването на украинското население на Донбас от новия режим, защото то е от рускоговорящи хора, обърнати към Русия.
Всичко беше направено от Украйна и САЩ, за да предизвикат тази война с Русия. Интервюто от 18 февруари 2019 година с Олески Арестович, съветник на президента Зеленски, е показателно. Подробният план за действие, който той разгръща пред журналиста (толкова точен по отношение на случващото се днес и показващ само, че е получил гаранции – виж доклада на Rand Corporation за дестабилизиране на Русия), е изобличаващо свидетелство. Той не се колебае да заяви, че цената, която трябва да се плати за присъединяване към НАТО, е голям конфликт с Русия, добавяйки, че тази война ще започне между 2020 и 2022 година! „НАТО формира украинската армия, предоставя необходимите оръжия и обучение от 2014 г.“ (Йенс Столтенберг, секретар на НАТО).
Споразумение за стратегическо и военно партньорство между Вашингтон и Киев също беше подписано на 10 ноември 2021 година – три месеца преди украинската офанзива в Донбас на 16 февруари 2022 година, която доведе до руския отговор на 24 февруари. Те обаче не успяват поради американския натиск и убийството от СБУ (украинските тайни служби) на един от преговарящите.
На 26 септември 2022 година газопроводите „Северен поток“ 1 и 2 бяха сериозно повредени от експлозии, довели до четири изтичания на газ в Балтийско море и прекъсване на доставките на газ за Европа. Този голям инцидент безспорно е резултат от умишлен враждебен акт, чийто произход, без дори да се позоваваме на последните разкрития от разследването, проведено от американския журналист Сиймур Хърш, не заблуждава никого. Кой печели от престъплението? Съединените американски щати планираха и пилотираха този саботаж, който прилича на терористична операция. „Ако Русия нахлуе… тогава няма да има Северен поток. Ние ще му сложим край“ (Джо Байдън). Целта на американската дълбока държава, вече спомената, е да предотврати всякакво развитие на отношенията между Русия и Европа и по-специално да прекъсне връзката на енергийната и следователно икономическата зависимост на Германия – значи и на Европа – от Москва. Въздействието на този саботаж напълно опустоши икономиката на Европейския съюз, причинявайки зашеметяващо увеличение на цените на енергията и верижни фалити.
Европа няма интерес в този конфликт, който ѝ е наложен отвън, да прекъсне връзката си с Русия с риск да я тласне към Китай, който е наясно, че е следващата цел на САЩ. А интересът на Китай днес не е да отслаби или да позволи Русия да бъде отслабена. Неговото отношение в тази криза е от решаващо значение. Ако възнамерява (както сега обвиняват американските лидери) да доставя въоръжение на Русия, САЩ биха отворили кутията на Пандора, провокирайки тази война в Украйна.
И накрая трябва да споменем един основен фактор, който обуславя продължаването и развитието на този конфликт, а именно загубата на човешки живот. В тази чувствителна област трябва да останем предпазливи, но данните, публикувани наскоро от турските медии, позоваващи се на израелските разузнавателни служби, са правдоподобни…
Украйна: 157 000 убити войници, 234 000 ранени, 17 230 пленници, 234 убити инструктори на НАТО;
НАТО: 2458 убити бойци, 5360 убити наемници;
Русия: 18 480 убити войници, 44 500 ранени, 323 пленници.
Диспропорцията между украинските и руските загуби е в съответствие с диспропорцията на огъня, нанесен от всяка страна на противника (около 8 към 1 в полза на Русия). Докъде сме готови да стигнем в тази касапница, която можеше и трябваше да бъде избегната?
Този конфликт наистина е война на Съединените американски щати и абсолютно не е в интерес на европейците, които извършват икономическо и геополитическо самоубийство заради санкциите, наложени на Русия, и които сега рискуват да бъдат пряко въвлечени в този конфликт. Не е ли дошло времето за проява на разум, преди да е станало твърде късно?
„Мирът е единствената битка, която си струва да бъде водена. Това вече не е молитва, а заповед, която трябва да се предяви от народите на правителствата – заповедта да се избере окончателно между ада и разума“.
(Албер Камю)
Антоан Мартинез e бригаден генерал от ВВС.
- Офицер от Ордена на почетния легион през 2004 г., кавалер през 1995 г.
- Офицер от Националния орден за заслуги през 1999 г., кавалер през 1990 г.
Той е един от изпълнителните директори на Асоциацията на офицерите от запаса (член на Националния съюз на офицерите от запаса) – асоциация на пенсионирани офицери в Източните Пиренеи, на която е преназначен за президент през 2013 г.
Превод: Николай Томов – Тома (www.eurotv.media)