„Поетът трябва да бъде камбана, щом трябва, ще сипе в раната сол.“
Стиховете и песните, които Барда Красимир Кунчев създава, разкриват духовния му мир. Той пее за хората, с които се е срещал, за местата, където е бил, за нещата, които са го подтиквали да напише текст и да седне зад китарата. За посещението си при българите от Западните покрайнини, от Босилеград и Цариброд, които е развълнувал до сълзи, за нощните улици на София, за нехаенето на управляващи и властимащи… въобще за всичко това, което ни заобикаля.